* Пролог (редове 1-99): Пиесата започва с разговор между сестрите Антигона и Исмена. Антигона казва на Исмена, че техният брат Полиник е бил убит и че Креон, новият цар на Тива, е забранил погребението му. Антигона е решена да се противопостави на заповедта на Креон и сама да погребе Полиник, но Исмена се опитва да я разубеди.
* Пародос (редове 100-161): Хорът на тиванските старейшини влиза и пее песен за историята на града и последните събития, довели до конфликта между Антигона и Креон.
* Първи епизод (редове 162-331): Антигона е хваната от стражите, докато се опитва да погребе Полиник. Тя е изправена пред Креон, който се изправя срещу нея за нейното неподчинение. Антигона защитава действията си, като твърди, че е длъжна да погребе брат си според законите на боговете. Креон не се трогва от аргументите й и нарежда да я затворят в пещера.
* Втори епизод (редове 332-581): Хемон, синът на Креон и годеникът на Антигона, се опитва да убеди баща си да пощади живота на Антигона. Хемон твърди, че Антигона е невинна и че Креон е несправедлив, като я наказва. Креон отказва да послуша Хемон и нарежда Антигона да бъде екзекутирана.
* Трети епизод (редове 582-780): Антигона е отведена на смърт. Тя пее песен на оплакване и изразява надеждата си, че ще се събере отново с брат си в отвъдния живот.
* Exodos (редове 781-1353): Влиза пратеник и съобщава, че Антигона се е самоубила в гробницата си. Креон е обзет от мъка и угризения и осъзнава, че е направил ужасна грешка. Той нарежда тялото на Антигона да бъде погребано и тялото на Полиник да бъде погребано по подходящ начин. Пиесата завършва с хор, който пее траурна песен за Антигона и трагичните събития, които са се разиграли в Тива.
Структура и значение
Структурата на Антигона отразява темите на пиесата за конфликт и разрешаване. Пиесата започва с конфликт между Антигона и Креон, който ескалира, докато достигне кулминацията си в смъртта на Антигона. След това пиесата завършва с разрешаване на конфликта, тъй като Креон осъзнава грешката си и нарежда тялото на Антигона да бъде погребано. Тази структура предполага, че дори и най-горчивите конфликти могат да бъдат разрешени, ако хората са готови да се изслушват един друг и да разбират гледните точки на другия.
Структурата на пиесата също подчертава важността на припева. Припевът дава коментар за действието на пиесата и предлага прозрения за мотивацията на героите и заложените морални проблеми. Хорът също помага да се създаде усещане за общност в пиесата, тъй като представлява колективния глас на тиванския народ.
Като цяло структурата на Антигона е внимателно изработена, за да поддържа темите на пиесата и да създаде силно и вълнуващо театрално изживяване.