Въпреки че книгата завършва с чувство на надежда и щастлив край за сирачетата на Бодлер, тя го прави с признаването на огромната болка и загуба, които са преживели.
Ето как се развива темата:
* Тежестта на минали трагедии: Децата, особено Вайълет, са преследвани от спомена за родителите си и различните нещастия, с които са се сблъскали.
* Необходимостта от затваряне: Книгата предлага някои отговори на мистериите около семейство Бодлер, осигурявайки известна степен на затваряне за децата и читателя.
* Намиране на утеха в семейството и любовта: Децата откриват ново семейство във връзката си с тризнаците Куагмайър, семейство, изградено върху споделен опит и разбиране.
* Прегръдка на неизвестното: Въпреки щастливия край, книгата завършва на отворена нотка, намеквайки, че Бодлер може да се изправи пред нови предизвикателства в бъдеще. Това служи като напомняне, че животът е непредсказуем и че движението напред изисква желание да приемем неизвестното.
В крайна сметка „Краят“ подсказва, че макар скръбта да е мощна сила, не е нужно тя да ни определя. Можем да намерим смисъл и щастие дори след като сме преживели дълбока загуба, чрез любов, устойчивост и желание да се изправим пред бъдещето.