Критично отклонение съществува между романа Щастливец на Сюзан Колинс и филмовата му адаптация Щастливец – Част 2 относно съдбата на Примула Евърдин.
Примула Евърдин не умира в Щастливец. Тя оцелява на войната и се връща в 12-ти район с Кетнис. Нейното оцеляване подчертава темите на удръжливост и възможност за изцеление след травма.
Примула умира в Щастливец – Част 2 – промена, направена за драматичен ефект. Режисьорите избират вторият взрив (същата капанка, убила децата на Столицата) да вземе живота на Примула, за да засили скръбта на Кетнис и да мотивира нейното последно съпротивление на Президент Коин.
Филмовите адаптации често компресират нарративите и увеличават емоционалните заложби визуално. Смъртта на Примула служи като визуален катализатор за решението на Кетнис да изпълни Коин вместо Сноу, момент, който в книгата се базира повече на вътрешна реализация. Режисьорите вероятно са чувствали, че публиката има нужда от по-конкретен, визуален аргумент за този ключов избор.
Тази разлика остава една от най-обсужданите промени между книгите и филмите на Гладиаторски игри – напомняне, че адаптациите неизбежно преформулират изворния материал за своя медиум.