Трагедията е системна; нито една страна не носи пълна отговорност:
Директно експлоатира уязвимостта на Били – заплашва да разкаже на майка му за сексуалното му приключение – предизвиквайки самоубийството ѝ. Авторитарният ѝ контрол създава тискача.
Дълбоко несигурен, зависим от авторитет, неспособен да твърди своето агентство. Избира смърт пред възприетото срам, но неговият „избор“ е навязан.
Институционалните властови динамики изолират пациентите, подтискат солидарност и нормализират унижение.
Неговото бунтowanie неволео ескалира отмъщението на Ръчд. Моментно овластява Били (организира нощта с Кенди), но не може да го предпази от сокрушителния отговор на системата.
Кези разпределя вината между институцията, пазача, бунтовника и жертвата – илюстрирайки как дехуманизиращи системи унищожават кръхките.