1. За подобряване на хумора:
* Подсъзнателно влияние: Звукът на смях може да бъде заразителен, което подтиква зрителите да се смеят заедно, дори ако не биха намерили шегата смешна сама по себе си.
* Социална щека: Смехът може да сигнализира на публиката, че нещо е предназначено да бъде смешно, дори ако самата шега не е особено умна.
2. Да маскира неудобно мълчание:
* пълнител: Той може да прикрие пропуски в диалог или сцени, които иначе биха могли да се чувстват неудобно.
* Управление на времето: Това може да помогне за поддържане на постоянен темп и ритъм за шоуто.
3. За да създадете усещане за интимност и връзка:
* Споделен опит: Смехът може да насърчи чувството за общност и да сподели забавление между публиката и героите на екрана.
* Емоционален отговор: Звукът на смях може да предизвика положителен емоционален отговор на зрителите, като ги накара да се чувстват по -ангажирани и свързани с шоуто.
4. За да осигурите усещане за успокоение:
* Водещ отговор на зрителя: Той може да осигури ръководство за реакцията на зрителя, особено за ситкоми, които разчитат на комедийно време и преувеличени реакции.
* увереност в хумора: Присъствието на консервиран смях може да създаде чувство на увереност, че шоуто е смешно, дори ако зрителят не го намира лично за забавно.
Критики на консервирания смях:
* Изкушение: Много хора намират консервирания смях неискрено и разсейващо, тъй като това не отразява истинските реакции на хумора.
* Манипулация: Може да се разглежда като манипулативна тактика, използвана за принуждаване на зрителите да се смеят, дори ако материалът не е особено забавен.
* Намален хумор: Разчитането на консервирания смях може да доведе до спад в качеството на писането и шегите, тъй като писателите могат да разчитат на пистата, за да носят хумора.
Докато консервираният смях е противоречива практика, използването му се превърна в често срещана практика в телевизията, особено в ситкоми. Той продължава да бъде обект на дебати и дискусии, както с привърженици, така и с нарушители.