* Преувеличение за комедиен ефект: Анимацията често разчита на преувеличение, за да създаде хумор. Героят, усмихнат от болка, може да бъде смешен, особено ако нараняването е над или глупаво. Помислете за анимационен герой, който се удари с чук и все още се усмихва, въпреки че главата им вече е плоска.
* Предаване на устойчивост и сила: Характерът, усмихнат в лицето на неблагополучието, може да покаже своята сила и решителност. Това също може да направи героя да изглежда по -приятен и релаксиращ, дори ако ситуацията им е болезнена.
* Опростяване на емоциите: Понякога аниматорите избират да опростят емоциите за яснота и визуална привлекателност. Усмивката може да бъде бърз и лесен начин да се предаде, че един герой изпитва някакъв емоционален отговор, дори и да не е непременно щастие.
* Естетика и стил: Някои стилове на анимация, като преувеличения стил на ранните карикатури, често използват широки, стилизирани изрази. Усмивката може да е избраното изражение на персонаж в болка, дори и да няма смисъл логично.
* Избягване на смущаващи изображения: Показването на реалистична болка може да бъде разстроено за младите зрители. Усмивката може да смекчи въздействието на потенциално насилствена сцена, което я прави по -приятна за целевата аудитория.
Важно е да запомните, че анимацията е форма на разказване на истории и визуална комуникация. Изборът, направен от аниматорите, често се ръководи от специфичните нужди на историята и желаното емоционално въздействие върху зрителя.