Да. Свиркането в средата на записа на Бинг Кросби от 1942 г. на „White Christmas“ (от филма Holiday Inn) е 100% Бинг Кросби.
Кросби е бил умен свирач — могъл да държи мелодия, да попада интервали чисто и да фразира музикално. Включвал свиркане в няколко записа и радио изпълнения (напр. „White Christmas“, „When the Blue of the Night Meets the Gold of the Day“ — неговата тематична песен). Това беше част от неговата неформална, интимана крунър персона: просто момче, свиркащо докато работи.
В „White Christmas“ свиркаът замества втори вокален куплет. Настанява след първия куплет-рифрен, водейки към бриджа („May your days be merry and bright...“). Е леко, безумен и перфектно в тон — малка детайл, stala един от най-разпознаваемите моменти в най-продавания сингъл от всяко време (50М+ копия).
За разлика от някои филмови звезди, които бяха дублирани за пеене (или свиркане), Кросби го е направил сам. Това е доказателство за цялостната му музикалност — не просто глас, а пълен ентертейнър.