В „Kashmir“ (1975) Роберт Плант пее:
„Oh, let the sun beat down upon my face
Stars to fill my dream...
Does anybody remember laughter?“
Интерпретация: Реторично жалеб за загубена невинност и радост. Пътникът на песента пътува през пуст, древен пейзаж (вдъхновен от мароканската пустиня). Редът въпросва дали чистата, безгрижна щастие все още съществува в свят на конфликти, време и изтощение.
Това отразява фасцинацията на Плант с мистицизма, пътуванията и контраста между вечните пейзажи и мимолетните човешки емоции. Не е буквален въпрос – е потично тъжене за по-просто, по-леко време.