"Колаборациите" на Бъри Уайт всъщност бяха едно дълго разговор с неговото собствено творение: Love Unlimited Orchestra – 40-член ансамбль от стрингове и ритм, който той дирижира, аранжира и използва като кадифен чук.
| Парче | Година | Роля |
|---|---|---|
| "I've Got So Much to Give" | 1973 | Титлова песен на дебютен албум; стрингове на LUO дефинират "White sound" |
| "You're the First, the Last, My Everything" | 1974 | №1 Pop/R&B; диско стрингове + говорен интро = план |
| "Let the Music Play" | 1976 | Инструментално показване; LUO води |
| "It's Ecstasy When You Lay Down Next to Me" | 1977 | Аранжировки на LUO на пик – пълни, ритмични, кинматографски |
Уайт не просто наемаше стрингове – той пишеше за тях като композитор. Глисандите, тремоло вълните, пицикато "сърдечни удари" – всички аранжирани да очертават гласа му. Тази интеграция (глас + оркестър като един инструмент) е причината 1970-тите Бъри Уайт да звучи като Бъри Уайт, а не "певец со стрингове".
По-късни колаборации (Айзък Хейз, Чака Кан, Лиза Стансфилд) бяха добри. Но Love Unlimited Orchestra? Това беше неговият втори глас.