1. Лековерието на Малволио: Малволио е представен като помпозен и самовлиятелен управител на домакинството на Оливия. Когато сър Андрю Агучеек и сър Тоби Белч му правят шега, той се хваща на фалшивото им писмо, вярвайки, че Оливия е влюбена в него. Публиката намира хумор в неговата лековерност и желанието му да повярва в обичта, която не съществува.
2. Неуместната арогантност на Малволио: По време на пиесата Малволио показва чувство за превъзходство над другите, особено сър Тоби и сър Андрю. Той често им изнася лекции за тяхното поведение и морални недостатъци. Въпреки това неговите морализаторски речи, съчетани със забравата му за номера, който му се играе, го превръщат в обект на присмех и смях.
3. Физически хумор: Шекспир използва физическа комедия, за да превърне Малволио в посмешище. Когато шегата е разкрита, той е представен с жълти чорапи и глупава усмивка, превръщайки достолепната му личност в буфонска фигура. Неговата трансформация се превръща в източник на забавление за публиката.
4. Социална ирония: Социалната позиция на Малволио като стюард прави падането му хумористично иронично. Обикновено от стюардите се очаква да поддържат ред и приличие, но лековерността и глупавото поведение на Малволио подкопават това очакване, правейки го комичен герой.
5. Гледна точка на аудиторията: Публиката е наясно с шегата и измамата, на която е подложен Малволио. Това споделено знание създава усещане за съпричастност между публиката и другите герои, като допълнително засилва комедийния ефект от действията на Малволио.
Като цяло лековерността на Малволио, неуместната арогантност, физическият хумор, социалната ирония и гледната точка на публиката работят заедно, за да го превърнат в забавен герой, който предизвиква смях и забавление през цялата пиеса.