Защо Ромеовата влюбеност в Розалина е комична в "Ромео и Жюлиет"
Шекспир оформлява Ромеовата обсесия с Розалина като комичен фоил за неговата по-късно истинска любов към Жюлиет. Пет причини, че се чете като хумор:
- Незадоволена и перформативна. Ромео тъжи за жена, която никога не се явява, не говори, не отговаря – той е влюбен в да бъде влюбен.
- Надвишена реч. "Тя има Диана мудрост... / Тя няма да издържи обсадата на любящите думи" – петрархисти клишее, наваксени, сигнализиращи незрялост.
- Безразличието на Розалина. Тя е шифър – без реплики, без присъствие – правейки Ромеовата преданост абсурдно едностранна.
- Насърчението на Бенволио. "Вземи някаква нова инфекция за очите си" – приятелят нарича това болест, подтиква сравнително пазаруване.
- Контраст с Жюлиет. Когато Ромео срещне Жюлиет, стиховете му се задълбожават, стават взаимни, въплоти. Розалина става "детството, което остави назад".
Драматична цел
- Установява Ромео като импулсивен, потичен, любовно болен – преди истинското нещо.
- Ускорява доверието на публиката: знаем, че може да люби дълбоко; сега гледаме как става реално.
- Комично облекчение преди да стартира трагичният двигател.
Розалина не е характер; тя е фаза – и Шекспир ни позволява да се смеем от нея.