Иронията – където смисълът противоречи на очакванията – служи на множество литературни цели:
Иронията генерира задоволство чрез неочаквани контрасти. В Ромео и Жулиета, любовта на влюбените зацъфтява въпреки Feindството на семействата им – иронична, мрачно комична ситуация.
Иронията подчертава теми, като разкрива пролуки между видимост и реалност. В Ферма на животните, революцията на животните репликира тиранията на фермера, иронично доказвайки, че властта корумпира независимо от идеология.
Драматична ирония – където публиката знае повече от героите – повишава очакването. В Шестото чувство, постепенното осъзнаване на психолога огледа растящата тревога на публиката.
Иронията разкрива вътрешни противоречия. В Важността на сериозността, двоеният живот на Джек Уъртинг (Джек в селото, Ернест в града) иронично подчертава нечестността му и кризата на идентичност.
Чето вербална, ситуационна или драматична, иронията задълбочава ангажираността, като предизвиква предположения и обогатява нарративните слойове.