В разрез с честото класно опростяване, отварящата сцена на Юлий Цезар не е комедиен интерлуд. Тя установява централния конфликт на пьесата: напрежението между републикански институции и растящия личностен култ около Цезар.
Два трибуна, Флавиус и Марул, конфронтират дърводелец и обувки, които празнуват триумфа на Цезар над синовете на Помпеи. Трибуните – избрани представители на плебеите – са в ярост, че прости хора честват мъжа, който демолира проверките и балансите на Републиката. Техните речта ("You blocks, you stones, you worse than senseless things!") са битно сатирични, не слапстик.
Шекспир въвежда виц – каламбурите на обувкия ("A trade, sir, that I hope I may use with a safe conscience... I am a mender of bad soles") и риторичните разцветки на трибуните – но този хумор служи за да охарактеризира политическия разкол: умен, устойчив простолюдин vs тревожни, авторитарни трибуни. Предупреждението на Връвчака ("Beware the ides of March") доходит като зловещ акорд, не като пунчлайн.
Грешното четене на отварянето като "смешно" изплощава политическата сърбичност на пьесата. Сцената обявява, че в Рим езикът е оръжие, общественото мнение е волатилен и борбата за душата на Републиката вече е започнала.