Проклятието е важно, защото подчертава трагичната съдба на Едип и сложността на неговия характер. Едип е представен като благороден и добродетелен човек, но действията му са водени от високомерие (прекомерна гордост) и липса на самосъзнание. Проклинайки убиеца, той несъзнателно подпечатва собствената си гибел.
Иронията се задълбочава, когато Едип в крайна сметка открива истината за миналото си и разбира, че е изпълнил пророчеството, което се е опитвал да избегне. Той проклина убиеца, без да знае, че това е самият той, подчертавайки трагичния характер на неговото падение и неизбежните последици от действията му.
Пиесата изследва темите за съдбата, свободната воля и трагичните последици от човешката грешка, превръщайки проклятието на Едип върху убиеца в трогателен момент на себеосъзнаване и драматична ирония.