Уили често изразява разочарование от продуктите, които продава, наричайки ги „боклуци“ и „отвратителни“. Той се оплаква от липсата на издръжливост и надеждност на тези стоки, които според него са символи на западащото общество. Тази критика отразява собственото чувство на Уили за безполезност и провал, тъй като той се чувства все по-неспособен да осигури семейството си и да постигне успеха, за който винаги е мечтал.
Въпреки недоволството си от потребителските стоки, които продава, Уили остава дълбоко привързан към работата си на продавач. Той гледа на това като на единствения начин да постигне финансова стабилност и социален статус, въпреки че му носи малко удовлетворение и му причинява огромен емоционален стрес. Разчитането на Уили на работата му като продавач подчертава дихотомията между неговия идеализъм и прагматичната му реалност. Той се придържа към убеждението, че упоритата работа и решителността могат да доведат до успех, въпреки че преживяванията му разкриват суровата истина за едно общество, водено от материализъм и повърхностни ценности.
Тази ирония подчертава и темата за илюзията и самоизмамата в пиесата. Уили отказва да се изправи срещу основните проблеми, които допринасят за неговото нещастие, и вместо това избира да обвинява външни фактори, като качеството на потребителските стоки, за своите провали. По ирония на съдбата точно тази работа поддържа илюзиите му и му пречи да се примири със собствените си ограничения и сложността на съвременното общество.