Например в пиесата _Ромео и Жулиета_ публиката знае, че Ромео и Жулиета са влюбени един в друг и че техните семейства никога няма да одобрят връзката им. Това познание създава усещане за драматична ирония, докато публиката гледа как двамата герои правят избори, които в крайна сметка ще доведат до смъртта им.
Драматичната ирония може да се използва и за създаване на хумор. Например във филма _The Princess Bride_ публиката знае, че героят Фезик е гигант, но героят Иниго не знае. Това води до поредица от хумористични сцени, докато Иниго се опитва да се бие с Фезик, без да осъзнава колко е голям.
Драматичната ирония е мощен инструмент, който може да се използва за създаване на различни ефекти в драматичните произведения. Може да създаде напрежение, напрежение и хумор, а също така може да помогне да се разкрият вътрешните мисли и мотивация на героите.