Квинтесенцията на високата комедия в Сан.jqueryна нощна мечта е пьесата в пiesaта: „Най-жалобната комедия и най-жестоковата смърт на Пирам и Тисбе“, изведена от Грубите механици (Акт 5, сцена 1).
Това е висока комедия, защото хуморът произлиза от интелектуална диспропорция — разстоянието между претенциите на актьорите (трагична грандиозност) и техната компетентност (малапропизми, пропуснати реплики, буквалност).
Ключов момент: Бътом (в ролята на Пирам) среща Стената (Снаут). Той се обръща към щелиста в стената като Тисбе: „О мрачна нощ! О нощ с толкова черен цвят! / О нощ, която винаги си, когато денят не е! / О, аз съм убит!“ — след което разбира, че целува стена. Публиката (на сцена и в залата) се смее на незрелите ремешници, а не с тях. Това е комедия на клас, изкуство и самообман — Шекспир се смее от своето ремесло през очите на необученото.