Уили и Хъпи в Смърт на комит: Любов, преплетена с критика и сравнение
Отношението на Уили Ломан с по-младия си син Хъпи е мастърклас в противоречиво, наносещо родителство. На повърхност – гордост. В дълбочина – ерозия.
"Доброто" (Повърхностно)
- Хвали атлетизма на Хъпи, чарма, "величествен" потенциал.
- Натиска бизнес амбиция – иска да успее.
- Изразява гордост (повърхностно, изпълнително).
Вредът (Дълбочина)
- Постоянно сравнение с Биф: "Ти не си мъжа, който Биф е" – разяждащо, повтарящо се.
- Насмеха се от работата му: Помощник на помощник-закупувач = "малък" в изкривената система на стойности на Уили.
- Игнорира емоционалните потребности: Хъпи жадува внимание; Уили вижда само постижения.
- Проектира собствения си провал: Хъпи става съд за неистретите мечти на Уили.
Резултатът
Хъпи напуска ресторанта, приема илюзии на Уили ("Ще ви покажа... ще спечеля"), поддържа цикъла. В реквиема клява да "спечели за него" – трагична верност към баща, който никога не го е виждал наистина. Трагедията не е само падането на Биф; е невидимото утопване на Хъпи.