Цитатът "Кой по-ясен провидец от мен? Кой друг може да прочете / истината, сплетена в тия загадъчни песни?" от Цар Едип на Софокъл е пример за драматична ирония.
Иронията превръща увереността на Едип в трагична слепота. Неговият риторичен въпрос — "Кой по-ясен провидец от мен?" — получава отговор от мълчанието на публиката: слепият пророк Тирезий вижда повече от видящия цар.
Този прием прави кулминацията на пиесата не изненада, а мъчителна неизбежност.