Тези, които намират края за възвисяващ и стоплящ сърцето, посочват факта, че той сближава двамата главни герои, Реймънд и Чарли. В началото на филма Реймънд е изобразен като почти емоционално недостижим, докато Чарли е егоцентричен и зает със собствените си проблеми. До края на филма обаче те са създали истинска и трайна връзка и Чарли е започнал да оценява уникалните дарби на брат си. Освен това Реймънд може да намери известна степен на спокойствие и щастие в груповия дом, където е настанен.
Тези, които намират края за горчив или депресиращ, от друга страна, посочват факта, че не е ясно дали тази новооткрита връзка ще бъде достатъчна, за да поддържа Реймънд и Чарли в дългосрочен план. Реймънд все още се бори с аутизма си и вероятно винаги ще има нужда от някакво ниво на грижа, докато Чарли има натоварен и взискателен живот, който може да го затрудни да прекарва много време с брат си. Освен това груповият дом, където е настанен Реймънд, е изобразен като доста стерилна и безлична среда.
В крайна сметка краят на Rain Man е въпрос на лична интерпретация и няма един правилен или грешен отговор. Въпреки това, това несъмнено е провокиращ размисъл и емоционално силен край, който оставя трайно впечатление у зрителите.