Фундаменталното разделение между трагедия и комедия лежи в техните емоционални цели и структурни дуги.
Изследва дълбоки, сериозни теми – смърт, загуба, морална катастрофа, необратими последствия – целейки катазрсис (жалост + страх → емоционално очистване). Протагонистът е типично благороден, но фатално недостатъчен, водещ до изолация, пад и смърт.
Центрира се около леки, юморни теми – объркване, маскировка, социална сатира, романтични заплетения – целейки смях и хармонично разрешение (често брак). Протагонистът е недостатъчен, но устойчив, расте чрез грешки към интеграция и общ пир.
В Поетика Аристотел дефинира трагедия като подражание на „сериозно, пълно действие“ и комедия като подражание на „по-ниски хора… не болкави, а смешни.“ Структурната разлика е ясна: трагедия дава надолу; комедия се качва нагоре.