Пирамус и Тисбе се срещат и се влюбват.
Плануват да се срещнат под мурово дърво.
Тисбе пристига, вижда лъв, бяга, пускайки плаща си, който лъвът разкъсва.
Пирамус намира разкъсания плащ, предполага, че Тисбе е мъртва, се самоубива.
Тисбе се връща, намира Пирамус мъртв, се забива с нож.
Хорът жалее; техната кръв ражда лилаво цвете: „Цветът на Пирамус и Тисбе“.