Преди банкета Макбет е уредил Банко и неговия син Флианс да бъдат убити. Този акт на предателство разкрива манипулативната и жадна за власт природа на Макбет. Когато Макбет вдига чашата си и предлага тост за Банко, публиката разбира, че Банко вече не присъства поради собствената измама на Макбет.
Иронията се крие във факта, че Макбет публично почита и възхвалява Банко, като същевременно е главният мозък зад предстоящата му смърт. Тостът на Макбет се превръща във фасада, за да прикрие истинските му намерения, добавяйки слой измама и лицемерие към сцената.
Освен това призракът на Банко се появява по време на банкета, видим само за Макбет. Този свръхестествен елемент допълнително подчертава иронията на ситуацията, тъй като вината и параноята на Макбет се проявяват пред него, докато той се опитва да поддържа външен вид на нормалност.
Тостът за Банко служи като коментар за вътрешните борби на Макбет и дисонанса между неговите действия и публичната личност. Той подчертава трагичните последици от изборите му и подчертава ироничния характер на неговото падение.