- Религиозни възражения: Театър "Глоуб" е използван предимно за пиеси, много от които са написани от драматурзи като Уилям Шекспир. Тези пиеси често съдържат теми и теми, които оспорват традиционните религиозни вярвания, критикуват духовенството или сатиризират религиозни практики. Членовете на духовенството, особено пуританите, намират тези изображения за неприятни и вярват, че театърът е източник на морална корупция. Те гледаха на театъра като на място, където хората се отдадоха на греховни дейности, като хазарт, проституция и пиене, и се притесняваха, че театърът отвлича вниманието на гражданите от религиозните им задължения.
- Социални проблеми: Някои политици и членове на висшата класа бяха загрижени за социалното въздействие на театъра. Те вярват, че по-ниските класи, които съставляват значителна част от публиката на театъра, са повлияни от пиесите по начини, които могат да нарушат социалния ред и йерархията. Пиесите често изобразяват критични или подривни теми, които оспорват властта, насърчават социалната мобилност и критикуват висшите ешелони на обществото. Страхът беше, че тези идеи могат да предизвикат социални вълнения и да насърчат бунтовнически действия сред по-ниските класи.
- Политическа сатира: Театър „Глоуб“ често поставя политическа сатира и коментари, които критикуват правителството, монархията или видни политически фигури. Властите и управляващата класа виждаха тези сатири като заплаха за властта си и начин за разпространение на бунтовни идеи. Те се притесняваха, че театърът може да бъде използван като трибуна за недоволство, което може да подкопае техния авторитет и стабилност.
- Конкуренция: Някои членове на висшата класа и аристокрацията имаха собствени частни театри или места за забавление и гледаха на театър „Глоуб“ като на източник на конкуренция. Те вярваха, че популярността на публичния театър отвлича вниманието на хората от по-изискани форми на забавление, покровителствани от висшите социални класи.
- Спорове относно лицензирането: Театърът беше обект на лицензионни разпоредби и закони за цензура и често имаше спорове относно съдържанието и одобрението на пиесите. Градските власти и майсторът на пиршествата, който отговаряше за театралните лицензи, имаха властта да цензурират пиеси и можеха да затварят театрите, ако сметнеха, че представленията са неподходящи или обидни.
В обобщение, противопоставянето на театър „Глоуб“ от страна на политици и духовенство произтича от религиозни опасения относно съдържанието на пиесите, социални тревоги относно влиянието на театъра върху по-ниските класи, страхове от политическа сатира, конкуренция от други места за забавление и конфликти свързани с лицензирането и цензурата.