Откъде идва физическият театър?

Концепцията за физически театър може да бъде проследена до древна Гърция, където драматичните представления включват много физически движения и жестове. Гърците са вярвали, че тялото е инструмент за изразяване, който може да предаде емоции и идеи толкова ефективно, колкото думите. Тази традиция е продължена от римляните, които са използвали физически театър в своите комедии и фарсове.

През Средновековието физическият театър е бил потиснат от църквата, която го е виждала като форма на езическо забавление. Въпреки това, той оцеля в народни пиеси и улични представления. През Ренесанса физическият театър започва да процъфтява отново, вдъхновен от преоткриването на класическата гръцка и римска драма.

През 20-ти век се наблюдава подновен интерес към физическия театър с развитието на нови техники и подходи. Това отчасти се дължи на влиянието на модерния танц, който подчертава изразителния потенциал на тялото. Компании за физически театър като Living Theatre, Bread and Puppet Theatre и Wooster Group започнаха да изследват нови начини за използване на тялото в представлението.

Днес физическият театър е жизненоважна част от съвременната театрална сцена. Използва се в голямо разнообразие от продукции, от експериментален театър до мейнстрийм мюзикъли. Физическият театър позволява на актьорите да изразят себе си по начини, които не са възможни само с думи, създавайки силни и вълнуващи изпълнения.