Разказът на Грег Хъфли в Diary of a Wimpy Kid е пълен с метафори, хиперболи и идеосинкратични описания – но няма изрични сходства (смили) (сравнения използвайки „като“ или „като“) в книгите.
Ако броите функционални смили (фрази, които сравняват използвайки „като/като“ независимо от литерарна намереност), съществуват няколко. Но строго граматично – изрични конструкции „Х е като У“ или „Х е толкова У колкото З“ – поредицата ги избягва.
Кини избирав автентичност на гласа над литературна техника. Грег не пише смили; той пише beklагания, шемери и самооправдания. Това е вицът – и гениалността.