Как се чувства Макбет, че е убил Дънкан?

След като убива Дънкан, Макбет е погълнат от вина и разкаяние. Той не може да заспи, а когато заспи, е измъчван от кошмари. Той вижда видения на призрака на Банко и чува гласове, които го обвиняват в убийство. Макбет става параноичен и нестабилен и започва да излиза извън контрол. Той вече не е увереният и амбициозен мъж, който беше преди. Вместо това той е сянка на предишното си аз, преследван от вината за престъплението си.

В един от монолозите си Макбет казва:„Стори ми се, че чух глас да вика:„Не спи повече! / Макбет наистина спи убийство!“ (II.ii.33-34). Това показва, че Макбет не само не може да спи, но също така чувства, че е убил самия сън. Той чувства, че е извършил толкова отвратително престъпление, че е нарушил естествения ред на нещата. Макбет също казва:„Страх ме е да си помисля какво съм направил; / Не гледай отново, не смея“ (II.ii.50-51). Това показва, че Макбет е толкова ужасен от престъплението си, че не може дори да понесе да го погледне. Той се опитва да потисне спомена за това, което е направил, но е невъзможно да забрави.

Вината и разкаянието, които Макбет изпитва след убийството на Дънкан, в крайна сметка са неговата гибел. Те го карат да стане параноичен и нестабилен и в крайна сметка го унищожават.