Библията записва смъртта на цар Соломон лаконично в 1 Царства 11:41–43 и 2 Летописци 9:29–31:
Писанието не дава причина за смърт, нито драматични детайли.
Смъртта на Соломон означава разпад на обединената монархия. Суровата политика на Ровоам предизвиква отцепеняване на десетте северни племена (Израил), оставяйки Юда и Виамин под Давидово управление. Библейският разказ третира това като теологичен прелом: последствията от заветна неверност изиграват в геополитически колапс.
Докато Библията е теологичен текст, а не съвременна биография, обтягателният обзор – дълго царстване, мирен преемник, последващо разделение – се съгласува с археологическата картина за 10-ти век пр.Хр. левантийско кралство, разделящо се на две политии.