* Сатира: Историята използва преувеличение и ирония, за да критикува едно общество, което се стреми към абсолютно равенство, дори с цената на индивидуалния потенциал и човешкото достойнство.
* Черен хумор: Вонегът използва хумор, за да подчертае абсурдността и трагичните последици от това наложено равенство. Недостатъците, наложени на Харисън, като тежестите и слушалката, са едновременно хумористични и смущаващи.
* Дистопиен ужас: В основата на хумора и сатирата е чувството на дълбоко безпокойство. Читателят изпитва смразяващ страх за Харисън и потенциалното бъдеще на едно общество, в което индивидуалността е потисната.
Настроението на историята не е последователно едното или другото. Той се колебае между смешното и ужасяващото, създавайки силно и обезпокоително изживяване за читателя. Това ни кара да се запитаме за истинското значение на равенството и опасностите от постигането му на всяка цена.