1. Несправедливостта на изоставянето на Виктор:
* Виктор, воден от страх и вина, изоставя творението си, оставяйки го да се оправя само във враждебен свят. Този акт на изоставяне е дълбоко несправедлив, тъй като той е създал същество с емоции и нужди, но отказва да поеме отговорност за действията си.
* Молбата на създанието за приятелство и разбиране се игнорира, оставяйки го да се чувства предадено и само. Това подчертава моралните и етични последици от това да играеш на Бог и отговорността, която идва с това.
2. Несправедливостта на общественото отхвърляне:
* Създанието, въпреки присъщата си доброта, многократно е отхвърляно от обществото поради чудовищния си вид. Този обществен предразсъдък подхранва гнева и възмущението на създанието, подчертавайки несправедливостта да се съдят индивиди въз основа на външния им вид, а не на техния характер.
* Опитите му да се свърже с хората са посрещнати със страх и враждебност, което допълнително го изолира и изостря чувството му за несправедливост. Това изследва темата за предразсъдъците и дискриминацията срещу „другия“, като набляга на последствията от съденето без разбиране.
3. Несправедливостта на съдбата на съществото:
* Създанието, отчаяно търсещо приемане и връзка, търси отмъщение на Виктор, че го е изоставило. Този акт на отмъщение, макар и подхранван от несправедливостта, която е претърпял, допълнително подчертава цикъла на насилие и възмездие, който възниква от първоначалните актове на несправедливост.
* Трагичната съдба на създанието, кулминираща със собствената му смърт, подчертава човешката склонност към жестокост и цикличния характер на несправедливостта. В крайна сметка то е жертва на собственото си творение, впримчено в цикъл на болка и отчуждение.
4. Несправедливостта на действията на Виктор:
* Безмилостният стремеж на Виктор да унищожи създанието, дори след като е бил свидетел на способността му за любов и състрадание, е друг пример за несправедливост. Това отразява липсата на емпатия и разбиране към създанието и засилва цикличния характер на насилието.
* Самодоволството на Виктор и фокусът върху собственото му страдание засенчват тежкото положение на създанието, демонстрирайки човешката склонност да дава приоритет на самосъхранението пред страданието на другите.
В заключение, глава 14 от *Франкенщайн* навлиза по-дълбоко в темата за несправедливостта, като разкрива последствията от изоставянето на собственото творение, предразсъдъците, пред които е изправен „другият“, трагичните последици от отхвърлянето на обществото и цикличния характер на насилието и възмездието. Тази глава подчертава значението на емпатията, отговорността и разбирането за преодоляване на човешката склонност към предразсъдъци и несправедливост.