14-та глава на Франкенщайн задълбочава темата за несправедливост през няколко взаимосвързани нишки:
Виктор, поддържан от страх и вина, напуска своето съзнателно творение, отказвайки се да поеме отговорност за същество с емоции и нужди. Мълбата на Създанието за družба е игнорирана, подчертавайки моралната неуспех на „играене на Бог“.
Въпреки вродената доброта, Създанието е многократно отхвърляно поради външния си вид. Този предразсъдък захранва гнева му, илюстрирайки несправедливостта на съждане по външен вид, а не по характер.
Отчаяно за приемане, Създанието се обръща към месть, поддържайки цикъл от насилие, коренуващ в първоначалната несправедливост. Неговата трагична край подчертава човешката жестокост и цикличната природа на отмъщението.
Неуморното стремеж на Виктор да унищожи Създанието — дори след като свидетелства способността му за любов — отразява липса на емпатия. Неговата самоправда превъзхожда страданията на Създанието, приоритизирайки самосохранението над справедливостта.
В заключение, 14-та глава разкрива последиците от напускане, предразсъдци, обществено отхвърляне и цикличното насилие, родено от несправедливост, подчертавайки нуждата от емпатия и отговорност.