Изолация и уединение:
* Самата къща е описана като разлагаща се и занемарена, рязък контраст с някогашното грандиозно южно имение, което е била. Това отразява собственото оттегляне на Емили от обществото, нейния отказ да се адаптира към променящите се времена и нейната изолация в собствения й свят на спомени и скръб.
* Затворените стаи и „миризмата на прах и неупотреба“ символизират вътрешния свят на Емили: Къщата се превръща в крепост, която я защитава от външния свят и й позволява да се оттегли в собствените си спомени. Тази изолация в крайна сметка допринася за нейното все по-хаотично поведение.
Вкопчване в миналото:
* Къщата е изпълнена с реликви от миналото, като „избледнялото величие“ на някогашните модерни мебели, „покритото с прах пиано“ и „завесите от дамаска“. Тези предмети представляват нежеланието на Емили да се откаже от миналото, по-специално нейната идеализирана визия за изгубената й любов, Хоумър Барън.
* Присъствието на „стаята на мъртвеца“ разкрива обсебващата привързаност на Емили към Омир: Тази стая, запазена като светилище в паметта му, показва до каква степен Емили е замразила времето и е отказала да приеме смъртта му.
Слизане в лудостта:
* Къщата се превръща във физическо проявление на вътрешния разпад на Емили: „Миризмата на прах и неупотреба“ и „загнилото величие“ на къщата отразяват влошеното психическо състояние на Емили.
* Откриването на разлагащото се тяло на Омир в къщата подчертава слизането на Емили в лудостта: Това шокиращо разкритие показва до какви усилия е стигнала Емили, за да запази фантазията си, което в крайна сметка води до нейния трагичен край.
Къщата не е просто обстановка; това е символ на емоционалното и психологическо състояние на Емили. Именно чрез описанията на тази разлагаща се и изолирана къща разбираме мотивите на Емили и трагичните последици от нейния отказ да приеме реалностите на промяната и загубата.