Тази реплика се случва по време на кулминационна сцена, в която Тони Монтана, героят, изигран от Пачино, е заобиколен от полицията и неговите врагове. Той крещи "Атика! Атика!" като отчаяна молба за помощ, позовавайки се на бунта в затвора в Атика през 1971 г.