Том Фелтън като Драко Малфой: Конфликт, а не карикатурен злодей
Да, Драко Малфой на Том Фелтън се съобразява с „тъмната страна“ – той е Слитеринец, който става Смертоядец, служещ на Волдеморт. Но представлението на Фелтън надхвърля простата злодейство.
Арката
- Книги 1–5: Натрапчик, елитист, иждивенник – използва семейния статус.
- Книга 6 (Принц-полукръв): Формално вписан като Смертоядец; зададен да убие Дамбълдор. Натискът чупи фасадата му.
- Книга 7 (Даровете на смъртта): Той не успява да убие Дамбълдор (Снейп го прави). Показва страх, колебане и човечност. В битката за Хогуортс, семейството му дефектира; Драко оцелява и отказва чистокръвния супрематизъм.
Нюанси на представлението
Фелтън улавя натискан, конфликтуален антагонист – съучастник в злото, но не изцяло зъл, дефиниран от обстоятелства и малодушие, а не от връдено садизъм. Това е изобразяване на това как обикновена слабост става съучастие.