Поемата започва с разказвача, скърбящ човек, седнал сам в стаята си в една мрачна декемврийска нощ. Той е потънал в мисли за изгубената си любов Ленор. Това задава мрачния и интроспективен тон.
Пристигането на гарвана, „самурова птица от миналото“, драматично нарушава това тихо съзерцание. Присъствието на гарвана и неговите зловещи изявления незабавно повишават залозите и задействат централния конфликт на поемата.
По-конкретно, пристигането на гарвана е подбуждащият инцидент поради следните причини:
* Това нарушава статуквото: Разказвачът вече беше дълбоко разтревожен, но влизането на гарвана въвежда нов и неочакван елемент в живота му.
* Повдига въпроси и тревоги: Зловещото присъствие на гарвана и загадъчните изказвания веднага карат разказвача да се усъмни в здравия си разум и възможността да намери утеха в отвъдния живот.
* Движи разказа напред: Присъствието на гарвана се превръща в катализатор за ескалиращата параноя на разказвача и обсебващото разпитване на птицата. Това взаимодействие подхранва драматичното напрежение на стихотворението и тласка разказа към неговия трагичен завършек.
Следователно пристигането на гарвана е решаващата повратна точка, която задвижва централния конфликт на стихотворението и определя неговия ход.