Началото на действието на Грачът е недвусмислено пристигането на самия грач.
Поемът се отваря с разказчика в статично състояние: скръбящ за Ленора, четейки забравени знания, дримейки към сън в блек декемвриска полунощ. Тогава – укуц, укуц, укуцване на вратата на стаята ми. Грачът влиза, седне върху бюста на Паласа и разбива статус-квото.
Това единично събитие:
Без влизането на грача, няма поем. То е катализаторът, антагонистът и символът едновременно.