Ето как работи:
* Външната история: Романът започва с Робърт Уолтън, изследовател на Арктика, който пише писма до сестра си Маргарет Савил. Той описва своето пътуване и срещата си с Виктор Франкенщайн, който му разказва своята история.
* Вътрешната история: Историята на Виктор Франкенщайн се разгръща, докато той разказва преживяванията си, създавайки чудовището, последвалото му бягство и трагедията, която следва. Това е основният разказ на романа.
Следователно романът е рамкиран от външната история на писмата на Уолтън, в която е вложена историята на Виктор. Тази структура служи за няколко цели:
* Добавя слоеве на перспектива: Чуваме историята не само от гледната точка на Виктор, но и от тази на Уолтън, позволявайки различни интерпретации и прозрения.
* Повишава напрежението: Мистерията около създаването на Франкенщайн и срещата му с Уолтън изгражда предчувствие за вътрешната история.
* Подчертава силата на разказването на истории: Писмата на Уолтън предполагат, че споделянето на истории може да ни помогне да разберем себе си и света около нас.
И така, докато „Франкенщайн“ е предимно за създаването на Виктор и последвалия хаос, историята в структурата на историята добавя дълбочина и сложност към разказа.