Централният конфликт в Хомеровата Илиада е из desencadenан от единствената гордост на един мъж: Агамемнон, главнокомандващ на гръцките сили при Троя.
След като гръците грабят троянски съюзнически град, Агамемнон си присвоява Хрисеида като военна плячка. Когато нейният баща, свещеник на Аполон, моли за връщане и Агамемнон отказва, Аполон изпръска мор по гръцкия лагер. Напуснат да върне Хрисеида, за да спаси армията си, Агамемнон се компенсира, заявайки Брисеида – собствената плячка на Ахил.
Не е само загубата на жена; е публичното унижение. Агамемнон декларира правото си като главнокомандващ и нарича Ахил „алчен куче“ и „страхливце“ пред събраната армия.
Ахил се оттегля от битката напълно. Отказва да се бие, моли майка си Тетида да накара Зевс да обърне хода на битката срещу гръците, и гледа от корабите си как съратниците му са кланеми. Останалата част от епопеята се разгръща от това единично, катастрофално унижение.
Гордостта на Агамемнон не просто разяростява Ахил – тя почти унищожава гръцката кауза. Илиада е, в същността си, медитация за цената на ранената гордост.