Карлайл не е хапнал Едуард. През 1918 г., умиращ от испанска грип, Едуард е превръщан от отровата на Карлайл – умислен акт на спасение, а не хищен ухап. Карлайл го избирал заради състраданието и потенциала му, давайки му „вегетариански“ вампирски живот. Този бекграунд обяснява моралната борба на Едуард и отвращението към човешка кръв.