Тъжен или щастлив край има книгата „Зовът на дивото“ защо?

Зовът на дивата природа има горчив край. Бък, главният герой, в крайна сметка намира щастие и свобода в дивата природа, но също така губи своя човешки спътник, Джон Торнтън. Смъртта на Торнтън е тъжно събитие, но е и необходимо за личното израстване на Бък. До края на романа Бък се е превърнал в истинско създание от дивата природа и е намерил място, където наистина принадлежи.

Ето някои от причините, поради които краят на The Call of the Wild е горчив:

* Бък намира щастието и свободата в дивата природа. След като прекара голяма част от романа в малтретиране от хора, Бък най-накрая намира място, където може да бъде себе си. Той е свободен да броди из пустинята, да търси храна и да живее според собствените си инстинкти.

* Бък губи човешкия си спътник, Джон Торнтън. Торнтън е мил и състрадателен човек, който се отнася към Бък с уважение и доброта. Той е първият човек, когото Бък е обичал истински, и смъртта му е съкрушителен удар.

* Смъртта на Торнтън е необходима за личното израстване на Бък. Смъртта на Торнтън принуждава Бък да се изправи лице в лице със собствената си смъртност и да се примири с факта, че животът е пълен както с радост, така и с мъка. Той излиза от това преживяване като по-силно и по-независимо същество.

Като цяло, краят на The Call of the Wild е сложен и нюансиран. Това е история както за загубата, така и за изкуплението и в крайна сметка оставя у читателя чувство на надежда.