Ето разбивка на реакцията му:
* Гняв и разочарование: Хамлет е бесен от намесата на Полоний. Той го възприема като предателство, особено след като искрено е обичал Офелия. Той изразява гнева си чрез горчиви думи, обвинявайки Полоний, че е манипулативен и го обвинява, че е влюбен в Офелия („Заведете се в женски манастир. Защо ще развъждате грешници?“). Той също така изразява разочарование от собствената си ситуация, чувствайки се в капан и манипулиран.
* Объркване: Любовта на Хамлет към Офелия е искрена, но той също е дълбоко разтревожен от смъртта на баща си и мисията му за отмъщение. Това го прави несигурен в себе си и чувствата си, което води до объркана реакция. Той поставя под въпрос лоялността на Офелия и се чуди дали тя наистина е влюбена в него или просто играе роля.
* Манипулация: Докато Хамлет изглежда искрено разстроен, той също използва ситуацията, за да манипулира Офелия. Той й казва „да отиде в женски манастир“, знаейки, че това ще я засегна дълбоко. Това разкрива по-тъмна страна на неговата личност, което предполага, че той може да я използва за постигане на собствените си цели.
* Самоизмама: Гневът му към Полоний също може да бъде начин за него да прикрие собствената си несигурност и страхове относно чувствата си към Офелия. Той се страхува да не бъде наранен и като обвинява Полоний, избягва да поема отговорност за собствените си емоции.
В крайна сметка реакцията на Хамлет към заповедта на Полоний е сложна и нюансирана. Отразява неговия вътрешен смут, истинската му любов към Офелия, гнева му от това, че е манипулиран, и желанието му да манипулира другите, за да постигне собствените си цели.