Ето как може да се почувства публиката в края на трагедия:
отрицателни емоции:
* тъга и мъка: Публиката вероятно ще се почувства дълбоко натъжена от спада на главния герой и загубата, която изпитват.
* Страх и безпокойство: Трагедията може да предизвика чувство на страх и безпокойство, като накара публиката да обмисли крехкостта на живота и възможността с подобни нещастия да им се случат.
* гняв и безсилие: Публиката може да се почувства ядосана и разочарована от несправедливостта на ситуацията и несправедливостта на съдбата.
Положителни емоции:
* усещане за затваряне: Трагедията често осигурява усещане за закриване, което довежда сюжета до окончателен край.
* чувство на разбиране: Публиката може да почувства по -дълбоко разбиране на човешкото състояние, сложността на живота и предизвикателствата, пред които се сблъскват хората.
* усещане за страхопочитание и възхищение: Публиката може да се страхува от устойчивостта на главния герой и способността им да се сблъскват с неблагополучие.
Други емоции:
* Отражение и интроспекция: Публиката може да бъде подтикната да разсъждава върху собствения си живот и ценности, като се има предвид изборите, които правят, и последствията, с които могат да се сблъскат.
* съпричастност и състрадание: Трагедията може да насърчи съпричастността към героите, което позволява на публиката да се свърже с техния опит и емоции.
* усещане за повишена информираност: Публиката може да почувства повишена осведоменост на света около тях, забелязвайки красотата и крехкостта на живота.
Важно е да се отбележи, че емоционалният отговор не винаги е ясен и може да варира значително в зависимост от индивида, личния им опит и специфичната трагедия, която изпитват.
В крайна сметка трагедията има за цел да разбуни емоциите на публиката, като ги подтиква да разсъждават върху живота, смъртта и човешкото състояние. Ето защо трагедиите са мощна форма на изкуство от векове, предлагайки представа за сложността на човешкия опит.