Ето защо няма ясен кулминация:
* Без външен конфликт: Пиесата се фокусира върху вътрешните борби на Crabbe и неговото влошаване на психическото състояние. Няма основен външен антагонист или конфликт, който управлява сюжета.
* Постепенно разплитане: Пиесата следва емоционалното пътешествие на Краб, тъй като той е все по -изолиран и преследван от миналото си. Пиесата завършва с самоубийството му, но това е постепенно и неизбежен резултат от вътрешните му сътресения.
* неяснота: Пиесата оставя много място за интерпретация по отношение на мотивите на Краб и естеството на неговото отчаяние. Тази неяснота допълнително премахва усещането за ясна кулминация.
Някои обаче могат да твърдят, че най -интензивният момент в пиесата може да бъде сцената, в която Краб най -накрая решава да се самоубие . Това е момент на дълбоко отчаяние и окончателност, но дори и тогава, това не е внезапна промяна в сюжета, а по -скоро кулминацията на дългото и агонизиращото му пътуване.
В крайна сметка кулминацията на "Crabbe" е повече за цялостното пътуване на главния герой и постепенното му слизане в отчаяние от всяко конкретно събитие или момент.