- Hubris: Антигона проявява високомерие, като се противопоставя на законите на страната, за да погребе брат си, Полиник. Тя вярва, че нейният дълг към семейството й е по-важен от закона и е готова да се жертва, за да изпълни дълга си.
- Хамартия: Хамартия, или трагичният недостатък на Антигона, е нейната прекомерна гордост и упоритост. Тя е толкова убедена, че е права, че не желае да се вслуша в разума, дори когато идва от тези, които обича и уважава. Това в крайна сметка води до нейното падение.
- Перипетия: Перипетията или обръщането на съдбата се случва, когато Антигона е заловена и осъдена на смърт. Това събитие бележи повратната точка на пиесата, тъй като води до трагичния край на Антигона.
- Катарзис: Катарзисът или емоционалното освобождаване настъпва, когато Антигона умира. Смъртта й е едновременно трагедия и триумф, тъй като представлява крайната й победа над силите, които биха я потиснали.
Антигона е сложен и многостранен герой, който е едновременно възхитителен и недостатъчен. Нейната трагична история служи като предупреждение срещу опасностите от високомерие и гордост, но също така вдъхва надежда, че дори и в лицето на несгодите, човешкият дух може да триумфира.