Някои от ключовите конвенции на конвенционалната трагедия включват:
* Трагичен герой: Главният герой обикновено е сложен и възхитителен човек, но те също имат фатален недостатък, който в крайна сметка води до тяхното падение.
* Обратна съдба: Животът на главния герой внезапно и неочаквано се влошава, обикновено в резултат на техните собствени действия.
* Разпознаване: Главният герой осъзнава собствената си вина или отговорност за тяхното падение.
* Катарзис: Публиката изпитва чувство на съжаление и страх към главния герой и в крайна сметка остава с чувство на катарзис или емоционално освобождаване.
Конвенционалната трагедия е силно влиятелна форма на драма, която се използва от драматурзите от векове, за да изследват някои от най-дълбоките теми в човешкия опит, като природата на съдбата, свободната воля и последствията от човешките действия. Някои от най-известните примери за конвенционална трагедия включват *Едип цар* на Софокъл, *Хамлет* на Шекспир и *Смъртта на търговец* на Артър Милър.