1. Лишения и тежки условия на живот: Оливър Туист е представен като сирак, живеещ в работна къща, институция, където бедните са принудени да работят за оскъдни провизии. Работният дом е изобразен като сурова и непримирима среда, където децата са подложени на недохранване, лоши санитарни условия и жестоко отношение. Опитът на Оливър подчертава крайната бедност, на която са изправени много хора през Викторианската епоха.
2. Експлоатация на деца: Бедността често води до отчаяни мерки и в случая на Оливър той е продаден на чиракуване при погребална фирма. Това чиракуване се оказва форма на експлоатация, при която Оливър е преуморен и подложен на жестоко отношение. Романът критикува експлоатацията на уязвими хора, особено деца, които често са били принудени да работят в опасни или опасни условия.
3. Система Workhouse: Дикенс използва системата на работните домове, за да разкрие недостатъците и провалите на обществото в справянето с бедността. Работните къщи имаха за цел да осигурят облекчение на бедните, но в действителност те често поддържаха цикъл на нищета. Описанието в романа на дехуманизиращите условия в работния дом повдига въпроси относно ефективността на обществените институции за облекчаване на бедността.
4. Социална несправедливост: Бедността е тясно свързана със социалната несправедливост в романа. Героите от висшата класа, като г-н Бъмбъл и г-жа Ман, са представени като безразлични към тежкото положение на бедните. Те представляват социалните йерархии, които увековечават неравенството и потискат хората в бедност. Дикенс осъжда безчувствието и лицемерието на хората, които си затварят очите за страданието на другите.
5. Престъпление и отчаяние: Бедността често води до отчаяни действия, а в случая на Оливър тя го свързва с група престъпници. Изкусният хитрец, Фейгин и техните сътрудници се обръщат към престъпността като средство за оцеляване. Това подчертава връзката между бедността и престъпното поведение, което предполага, че неспособността на обществото да се справи с икономическото неравенство може да има далечни последици.
6. Изкупление и социална мобилност: Въпреки суровата реалност на бедността, романът предлага и надежда за изкупление и социална мобилност. Чрез героите на мистър Браунлоу и Роуз Мейли Дикенс представя възможността за доброта и състрадание към бедните. Оливър намира приемане и подкрепа от тези хора, демонстрирайки потенциала за положителна промяна и силата на човешката връзка за преодоляване на бедността.
В заключение, бедността е широко разпространена и многостранна тема в "Оливър Туист", служейки като фон за борбите на Оливър и призма, през която Дикенс критикува обществените структури и нагласи, които увековечават неравенството и несправедливостта. Изследването на бедността в романа е мощно обвинение срещу социалните проблеми на Викторианската епоха и призив за по-състрадателно и справедливо общество.