Ето някои примери за реакцията на Креон към престъпността в пиесата:
1. Бързо и сурово наказание :Креон налага незабавно и сурово наказание за тези, които са признати за виновни за нарушаване на неговите закони. Той заявява, че всеки, който се осмели да погребе тялото на Полиник, ще бъде умъртвен с камъни, без съдебен процес или каквато и да е възможност за помилване.
2. Няма изключения за семейни връзки :Стриктното спазване на закона от Креон се разпростира дори върху членовете на собственото му семейство. Въпреки молбата на Антигона, че е била подтикната от семейния си дълг да погребе брат си, Креон отказва да прояви милост и нарежда тя да бъде отведена на екзекуцията.
3. Публично унижение :Креон отива отвъд простото налагане на наказание. Той също се стреми да унижи онези, които му се противопоставят. Той заповядва Антигона да бъде погребана жива в скалиста пещера, гарантирайки, че тя ще претърпи бавна и мъчителна смърт.
4. Игнориране на молбите на припева :По време на пиесата хорът на тиванските старейшини служи като глас на съвестта и разума. Креон обаче отхвърля молбите и предупрежденията им за последствията от действията му. Той вярва, че авторитетът му не трябва да се поставя под съмнение и пренебрегва молбите на Хора за милост и справедливост.
5. Остри думи за Антигона :Креон влиза в словесна конфронтация с Антигона, обвинявайки я в арогантност, безразсъдство и неподчинение. Той отказва да изслуша разсъжденията й и я осъжда, без да обмисли мотивите зад действията й.
Като цяло реакцията на Креон към престъплението в пиесата се характеризира с неговата непоколебима ангажираност със закона, бързо и строго наказание и липса на съпричастност или съобразяване с индивидуалните обстоятелства. Неговият суров и безкомпромисен подход поставя началото на трагичните събития, които се развиват в историята.