Съдба и съдба:
Шекспир представя идеята за съдбата или съдбата, които играят важна роля в живота на Ромео и Жулиета. Това се подчертава чрез повтарящи се препратки към звезди, небесни тела и пророчества. Известната реплика „Двойка звездни любовници“ предполага, че любовта им е обречена от самото начало поради сили извън техния контрол. Самите герои правят алюзии за съдбата, ръководеща действията им, създавайки усещане за неизбежност на техния трагичен край.
Младост и импулсивност:
Ромео и Жулиета са много млади и младостта им допринася за импулсивното им поведение и необмислени решения. Влюбват се бързо и силно, но липсата на опит и зрялост ги кара да действат, без да обмислят напълно последствията. Младежката им страст ги кара да правят необратими избори, като например да се оженят тайно и да предприемат крайни мерки, за да бъдат заедно.
Социални и семейни конфликти:
Продължаващата вражда между Монтеки и Капулети също играе важна роля в трагедията. Омразата и враждебността между семействата създават бариери, които пречат на Ромео и Жулиета да бъдат открито заедно. Този външен конфликт засилва любовта им и увеличава натиска, пред който са изправени, подхранвайки отчаяните им действия.
Неразбиране и недоразумения:
Поредица от недоразумения и недоразумения допринасят за трагичните събития. Неуспехът на героите да комуникират правилно и да разберат намеренията и действията си води до фатални последици. Например, Ромео вярва, че Жулиета е мъртва, когато я вижда да лежи очевидно безжизнена в гробницата, което го кара да се самоубие.
В крайна сметка трагедията на Ромео и Жулиета може да се разглежда като комбинация от съдба, младост, обществени конфликти и поредица от нещастни събития. Докато изглежда, че съдбата играе роля в събирането им и насочването на пътищата им, техният избор в младежките години и обстоятелствата около любовта им запечатват трагичната им съдба.