- Шекспир се откъсна от традиционния "тип" герои на класическите трагедии.
_напр._ Герои като Хамлет, Макбет и Крал Лир са многоизмерни и морално двусмислени, което позволява на публиката да съпреживее техните борби.
2. Изследване на по-широка гама от трагични теми:
- Докато класическите трагедии често се фокусират върху падането на един единствен герой, Шекспир изследва различни теми като любов, амбиция, ревност и лудост.
3. Разработени подсюжети и второстепенни герои:
- Подсюжетът предоставя допълнителни гледни точки към централната трагедия, обогатявайки разказа и изследвайки сложността на второстепенния герой.
4. Включени елементи на комедия и ирония:
- Трагедиите на Шекспир често съдържат хумористични моменти и използват ирония, за да подчертаят противоречията и сложността на човешката природа.
5. Използван език за засилване на драматичния ефект:
- Езиковото майсторство на Шекспир извисява неговите трагедии, засилвайки емоционалното въздействие на ключовите сцени и дълбочината на преживяванията на героя.
6. Експериментирано с трагична структура:
- Шекспир се отклони от класическото единство на време, място и действие, позволявайки на неговите трагедии да обхващат по-дълги периоди и да изследват сложни сюжетни линии.
Разширявайки тези елементи, Шекспир внася по-голяма сложност, дълбочина и емоционален резонанс в трагичната драма.