Трагическите недостатъци са често срещани в гръцките трагедии и в трагедиите на Шекспир. В древногръцката трагедия трагичният недостатък често се разглежда като резултат от съдбата или божествена намеса. В Шекспировата трагедия трагичният недостатък често е резултат от чертите на характера на главния герой.
Трагичните недостатъци могат да се разглеждат като начин авторите да изследват човешкото състояние. Показвайки как дори велики хора могат да бъдат съборени от собствените си недостатъци, авторите могат да ни напомнят за крехкостта на човешкия живот и важността на смирението.
Ето някои примери за трагични недостатъци:
* Гордост: Едип, главният герой от пиесата на Софокъл "Едип цар", е твърде горд, за да повярва, че е могъл да убие собствения си баща. Тази гордост го кара да откаже да разследва убийството на Лай, баща му, и в крайна сметка до неговото падение.
* Амбиция: Макбет, главният герой от пиесата на Шекспир "Макбет", е твърде амбициозен, за да бъде крал. Тази амбиция го кара да убие крал Дънкан и в крайна сметка да падне.
* Алчност: Фауст, главният герой от пиесата на Кристофър Марлоу "Доктор Фауст", е твърде алчен за знания. Тази алчност го кара да сключи договор с дявола и в крайна сметка да падне.
Трагичните недостатъци са съществена част от много велики литературни произведения. Като изследват човешкото състояние, авторите могат да ни напомнят за крехкостта на човешкия живот и важността на смирението.