1. Хамартия (фатален недостатък): Фаталният недостатък на Проктър се крие в неговата гордост, упоритост и желание да запази своята репутация и социално положение. Първоначално той отказва да признае аферата си, дори когато животът му е застрашен, поради гордостта си и страха да не бъде публично засрамен.
2. Катарзис: Трагичните герои често преминават през момент на дълбоко емоционално пречистване и самоосъзнаване. В случая на Проктър този катарзис се случва по време на последните му разговори с Елизабет и Хейл. Разпознава и признава грешките, които е направил, и последствията от действията си.
3. Обръщане на съдбата: Животът на Джон Проктър претърпява трагичен обрат, когато в крайна сметка той е арестуван, съден и осъден на смърт за магьосничество. Това обръщане на неговите обстоятелства означава трагичните последици от неговите решения и трагичната природа на неговото падение.
4. Надменност: Проктър е воден от желанието си да изчисти името си и да възвърне социалното си положение, но в крайна сметка гордостта му не му позволява да направи решаващ компромис и да приеме извинението на Абигейл.
5. Страдание и признание: Проктър изпитва силно страдание, докато е изправен пред перспективата да бъде екзекутиран. Въпреки това, в последните си моменти, той стига до дълбоко признание за своите грешки и недостатъци. Това самосъзнание го издига отвъд предишната му гордост и упоритост.
Въпреки че пътуването на Джон Проктър не завършва с изкупление или положителен резултат, неговият герой въплъщава много от основните черти и качества, свързани с трагичните герои. Неговата борба, вътрешен конфликт и евентуално падение предизвикват чувство на съжаление, страх и катарзис у публиката, като по този начин изпълняват много основни елементи от архетипа на трагичния герой.