Една интерпретация на „Бурята“ е, че това е пиеса за приближаващата смърт. Тази интерпретация се фокусира върху многобройните препратки към смъртта и умирането в пиесата, като началната сцена, в която Просперо предизвиква буря, и последната сцена, в която той се отказва от магията си и се завръща в Милано.
Пиесата съдържа и редица герои, които са свързани със смъртта, като Ариел, който е дух на въздуха, и Калибан, който е чудовищно създание, което е получовек и получовек. Тези герои могат да се разглеждат като представляващи различни аспекти на смъртта, като страх от неизвестното или загуба на човечност.
Краят на пиесата може да се разглежда като разрешение на темата за смъртта. Просперо, след като е приел собствената си смъртност, може да се откаже от силата си и да се върне в света на смъртните. Това предполага, че смъртта не е нещо, от което трябва да се страхуваме, а по-скоро нещо, което трябва да бъде прегърнато като част от живота.
Доказателство от пиесата
В пиесата има редица пасажи, които подкрепят тази интерпретация. Например в действие II, сцена I Просперо казва:
> „Ние сме такива неща
> Както се правят мечтите и нашият малък живот
> Закръглена е със сън."
Този пасаж предполага, че животът е само мимолетна илюзия и че смъртта е върховната реалност.
В действие III, сцена II Ариел пее песен, която съдържа следните редове:
> „Пълен дълбочина пет баща ти лъже;
> От костите му са направени корали;
> Това са бисери, които бяха неговите очи:
> Нищо от него, което избледнява;
> Но претърпява коренна промяна
> В нещо богато и странно."
Този пасаж подсказва, че смъртта не е краят на живота, а по-скоро трансформация в нещо ново и красиво.
Значение на това тълкуване
Тази интерпретация на Бурята предлага уникална гледна точка към пиесата. Това ни позволява да видим пиесата като медитация върху човешкото състояние и върху универсалното преживяване на смъртта. Тази интерпретация също подчертава красотата на пиесата и нейната сила да ни развълнува емоционално.